Най-сетне великият американски мозък се сля с великото американско тяло.
Норман Мейлър
Макар и иронично, Норман Мейлър описва перфектно връзката на колегата си Артър Милър с прелестната Мерилин Монро. Колкото и да скандализира общественото мнение, този брак не е случаен. Сватбата на драматурга с кинозвездата го прави публична и популярна личност в много по-голяма степен, отколкото наградите и драматургичните му успехи, а актрисата започва да се надява на благосклонност от страна на сериозните кинокритици. Една от най-прочутите светски двойки на ХХ век закономерно се събира и разпада в рамките на 5 години, но и до днес продължава да провокира фантазията на писатели и кинотворци.
Норма Джийн Мортенсън (1926–1962), която светът ще запомни с артистичния й псевдоним Мерилин Монро, е родена в бедно семейство. Тя не познава баща си, а майка й Гладис страда от тежки психически проблеми. Болната жена дори прави няколко опита да задуши Мерилин с възглавница. Бъдещата звезда е отгледана от приемни родители, а известно време пребивава дори в сиропиталище. Години след като става световноизвестна, Монро признава, че малко след като е навършила 11, е била изнасилена.
За да се измъкне от кошмарите на юношеството, разцъфтялата млада госпожица приема да се омъжи за търговеца Джими Дохърти, по-възрастен от нея с 9 години. Започва работа във фабрика за боеприпаси и животът й обещава да премине спокойно. Характерната й красива женственост обаче не остава скрита за професионалния фотограф, дошъл да заснеме работничките в оръжейната. Това е ново начало за Мерилин и тя се впуска в бляскавия свят на шоубизнеса. Бъдещата актриса започва успешна кариера като модел, прави опити да пробие в киното и се развежда с господин Дохърти малко преди да подпише първия си договор с филмова компания.
Едно от епизодичните участия, които й носят слава, е малката роля в „Асфалтовата джунгла“ на режисьора Джон Хюстън – той открива качества на драматична актриса в апетитната красавица. Критиката отбелязва с положителни отзиви и ролята й на Клаудия Касуел в кинолентата „Всичко за Ева“. По подобие на Бриджит Бардо Мерилин Монро сияе от екрана и кориците на списанията с неотразимо сексапилно излъчване. Котешкото й гласче, незабравимата усмивка и женствените извивки превземат сънищата на мъжете. Въпреки че никога не получава особено големи хонорари, въпреки че непрекъснато страда от тежка сценична треска, въпреки че се съмнява в актьорските си качества, Мерилин повече от всяка друга жена в Холивуд може да твърди, че е достигнала статута на мит и легенда.
С времето психическата нестабилност започва да пречи на личния и професионалния й живот. Тя страда от хронична умора, понякога трудно запомня дори най-кратките текстове, така че при работата над филма „Някои го предпочитат горещо“ се налага да повтори репликата „Аз съм Шугър“ в 47 дубъла! Докато снима „Нещо трябва да се случи“, Мерилин постоянно закъснява, взема успокоителни, а после – тонизиращи хапчета. Освобождават я от проекта, но само 4 дни преди да се самоубие, бившите й работодатели я наемат отново.
Независимо от бляскавия живот в личен план Мерилин преживява безброй разочарования и 30 аборта, а като професионалист не е приемана сериозно от гилдията. Макар че много се старае и посещава класове в известни актьорски школи, тя никога не е номинирана за „Оскар“ и само веднъж получава „Златен глобус“ – за ролята си в „Някои го предпочитат горещо“. Младата дама мрази да я третират като красива вещ. Съкрушават я низ от неуспешни бракове, романтични, но повърхностни и краткотрайни взаимоотношения със Синатра, Марлон Брандо, Ив Монтан, Елия Казан и (може би) президента Кенеди. Достатъчно основания за един психически неуравновесен човек да потърси измамния покой на сънотворните хапчета.
Светът научава трагичната новина, след като психиатърът на Мерилин открива безжизненото й тяло. Монро е погребана в любимата си зелена рокля в ковчег „Кадилак“, който е най-скъпият за времето си. Вторият ѝ съпруг, бейзболистът Джо Димаджо, продължава да оставя ежегодно (в продължение на 20 г.!) червени рози на нейния гроб. Говори се, че малко преди смъртта й двамата са обсъждали възможността да се съберат отново. Очевидно Димаджо е обичал безусловно своята красавица.
Що се отнася до Мерилин, предполага се, че най-голямата любов на холивудската звезда остава Артър Милър – нейният трети съпруг. Това е най-дълго продължилият съюз за Монро. Бракът им трае пет години. Двамата се срещат на парти през 1950 г. Драматургът не поглежда към изгряващата звезда, докато всички останали не свалят очи от нея. Мерилин започва да пише на Милър, той отговаря учтиво, но студено. (Все още женен, въпреки че бракът му не е сполучлив.)
Роден в Ню Йорк, Артър Милър (1915–2005) е едно от трите деца на баща поляк и майка еврейка. Милър учи в държавно училище в Харлем.
За първи път отива на театър на 8 години. На 17, след като завършва гимназия, започва да работа – пее за едно малко радио, работи като шофьор на камион, както и в сервиз за коли, където за първи път се сблъсква с антисемитизма. Междувременно събира пари и печели стипендия, учи журналистика в Мичиганския университет, пише няколко пиеси и редактира студентския вестник. В следващите години излиза романът му „Фокус”, а пиесата му „Всички мои синове” (1947) е поставена на Бродуей. Големият успех го застига рано – драматургът получава наградата „Пулицър“ на 33 години за „Смъртта на търговския пътник“ (1949), поставена на Бродуей от Елиа Казан. Отличията валят едно след друго – Награда на нюйоркските критици, „Тони“, призът на Кенеди сентър, „Принцът на Астурия“ и т.н.
През 1955 г. Мерилин и Артър отново се засичат по светски събития. Според мълвата при една от срещите Монро е разстроена и плаче, а в Милър веднага проговаря силният мъж, готов да закриля. Скоро двамата стават любовници. Монро вече е звезда, по-известна дори от самия драматург.
Скандалната им връзка се превръща в причина за развода на Артър Милър и първата му жена Мери Слатъри, от която писателят има две деца. Милър не желае много тази раздяла да се случва, за разлика от Мерилин, която вижда във връзката си с интелектуалеца възможност да започне да гради кариера на сериозна актриса.
Двамата сключват брак през 1956 г. и почти веднага заминават за Англия, където Монро участва във филм с Лорънс Оливие. На познати Мерилин доверява, че за пръв път в живота си се чувства наистина влюбена. Артър не приема нещата по същия начин. Монро дори намира бележник, в който драматургът описва колко е разочарован от новия си брак и колко засрамен е понякога от връзката си с Мерилин. Милър споделя пред белия лист, че бил нещастен с първата си жена, но отбелязва, че Мерилин се оказва дори по-лош вариант. Въпреки че това събитие помрачава идеализирания образ на Артър в очите на влюбената красавица, двамата все пак остават заедно още пет години.
Тя прави всичко възможно, за да му се хареса: отдава се на домакинство, приема юдаизма и се опитва да създаде топли отношения с родителите на Милър. След провеждането на еврейския сватбен ритуал филмите с нейно участие са забранени в Египет. Голямата си любов Мерилин доказва още преди брака – по времето, когато Милър е разследван от ФБР с твърдения, че е комунист.
Тогава актрисата отказва да послуша съветите на приятели и да се раздели с него въпреки съществуващия риск за кариерата й. Връзката обаче така и не потръгва. С времето двамата все по-рядко се виждат, Милър предпочита да се усамотява в кабинета си, междувременно Мерилин прави три аборта от него, опитва се да потъне в работа и да предизвика ревността на безразличния си съпруг.
Артър не обръща никакво внимание на разрастващия се скандал и не проявява признаци, че има нещо против аферата й с Ив Монтан. Бракът им се разпада окончателно, когато двамата започват да работят по филма „Непригодните“, заснет по сценарий, но писан от Артър Милър специално за актрисата по негов разказ.
Съпрузите постоянно са в конфликт, а в един момент Монро заявява: „Ако не се опасявах, че филмът няма да се приеме добре, бих се развела“. В крайна сметка Милър и Монро действително се развеждат през януари 1961 г., малко по-късно Мерилин е открита мъртва в дома си.
Самият Милър продължава напред: жени се трети път – за фотографката Инге Морат през 1962 г., и живее с нея до смъртта й през 2002 г. Заедно създават няколко книги, посветени предимно на пътуванията им из Русия и Китай. Имат две деца. Всъщност за едното от тях Милър не споменава никъде, дори в автобиографичната си книга.
Тъкмо това не успява да прости американската преса на своето галено момче – че след раждането на сина му той го дава в дом за хора с увреждания заради вродения синдром на Даун и никога повече не отива да го види, нито пък споменава за него. Смъртта (2005) осуетява последното романтично начинание на стария драматург – да мине под венчило с 34-годишната актриса Агнес Барли.
Колкото и „неравностоен“ да е бракът му с Мерилин в очите на самия Милър, той не остава безразличен към холивудската звезда и нейната трагедия. Пиесата „След есента“, която пише през 1963 г., е посветена на Мерилин Монро и тяхната връзка. Тя е приета противоречиво. Две години след смъртта на актрисата Милър създава пиесата си „След грехопадението“, в която има персонаж, подобен на Монро.
Драматургът до последно отрича да е ползвал бившата си съпруга за вдъхновение, но въпреки това всички приемат, че е така. Много читатели намират препратки към връзката му с Монро и в други пиеси, а в „Да завършиш филма“ от 2004 г. историята почти буквално следва събитията около снимките на „Непригодните“.
Сюжетът от истинския живот е най-неустоим за кинаджиите, стари почитатели на романтични истории с драматичен край. Още през 1963 г. излиза филмът „Мерилин“, последван от редица документални изследвания за живота и съдбата на звездата. През 2011 г. се появява кинолентата „Моята седмица с Мерилин“, която разказва за отношенията, възникнали между Лорънс Оливие и Монро по време на снимките на филма „Принцът и танцьорката“ (1957) в Англия.
Мишел Уилямс е номинирана за „Оскар“ за чудесното превъплъщение в образа на Монро в тази кинотворба. Цели 10 години продължава сагата около новия филм на Андрю Доминик „Блондинка”. През септември 2019 г. приключва подготвителната работа, но… идва КОВИД-19.
Засега най-сполучливите образи на легендарните влюбени са изиграни от Катрин Хикс и Джейсън Милър в „Мерилин: Неразказаната история“, телевизионен филм от 1980 г., номиниран за наградите „Еми“ в 4 категории.
Катрин Хикс (1951) е родена в Ню Йорк, но прекарва детството си в Аризона. В колежа се занимава с английска литература и теология, а после печели престижна университетска стипендия за обучение по актьорско майсторство.
Още като студентка участва в редица театрални представления, а след приключване на образованието си моментално е наета от нюйоркски рекламни компании за участие в техни клипове. Някак естествено и безпроблемно това води до включването й в редица сериали и телевизионни филми.
През 80-те години се премества в Калифорния. Там й потръгва именно с „Мерилин: Неразказаната история“. За изпълнението си получава номинация за „Еми“ в категорията за най-добра главна женска роля. По ирония на съдбата многомилионната телевизионна суперпродукция е създадена по бестселър на присмехулника Норман Мейлър. Хикс никога не остава без работа и през следващите десетилетия се снима в 45 телевизионни сериала и 30 филма.
Хикс е омъжена и има една дъщеря Кейтлин. Тя е практикуващ католик и се занимава с много благотворителни дейности. От 1987 в университета Нотр Дам има учредена стипендия на нейно име „за изключителни постижения в областта на сценичните изкуства“.
Джейсън Милър (1939-2001) е роден в Ню Йорк. Той не само играе ролята на Артър Милър в „Мерилин: Неразказаната история“, не само е негов съименник по фамилия, но пчели голяма известност и като… драматург.
Джейсън получава наградите „Пулицър“ и „Тони“ за своята авторска пиеса „Шампионски сезон“. Освен това надареният нюйоркчанин е удостоен и с Наградата на филмовата академия в САЩ за най-добър поддържащ актьор.
Нищо не предвещава, че подобно бляскаво бъдеще очаква сина на учителка и електротехник от Куинс. В католическото училище малчуганът получава уроци по английски и философия. Продължава с часове по драма и сценична реч в католическия университет във Вашингтон. Кариерата на Милър в киното е спорадична, тъй като самият той предпочита да работи в театъра. Джейсън има 4 деца от две съпруги актриси, като две от децата му също стават актьори.
Марион Колева
