Мелина ли? Всеки ден я сънувам. Не мога да повярвам,че тази жена ми бе съпруга. Убеден съм ,че тя беше богиня. Жул
Двамата мъже, оказали най-голямо въздействие върху живота ми, са моят дядо и Жул Дасен. Мелина
В своята автобиографична книга „Родена съм гъркиня“ Мелина Меркури разказва с насмешка за „лудите си младежки години“. Родена е в най-аристократичния атински квартал Колонаки. Баща й е член на парламента от 22-годишен, дядо й – кмет на Атина в продължение на 30 години. Малката Мелина не е прилежна в науките. Но не е мързелива глезла. Тийнейджърството й започва с танц в забранено кафене на остров Спецес.
Ранният пубертет продължава с лудо влюбване в знаменития по онова време гръцки актьор Йоргос. Той е на 35. Вестниците се изпълват със заглавия: „Мелина, 14-годишна, девствена, внучка на кмета Спирос – в ноктите на Йоргос, най-известния покорител на женски сърца в Гърция“. Палавата Мелина пише хиляди досадни писма до избраника на сърцето си и използва непочтени начини, за да си набави пари за представленията му. Успява да постигне среща с Йоргос, който й купува сладолед и я целува. Мелина споделя вкъщи случилото се, но роднините не вярват, че актьорът не я е докоснал. „…На 14 години познах първата любов и…пожелах да умра. По-късно никога не съм си помисляла да умра заради някой мъж“, твърди Меркури.
В този момент дядо й умира – първият жесток житейски удар за невръстното момиче. Мелина се чувства предадена. Къса снимките му, смее се истерично, търси утеха при Йоргос. Прекарва лятото в Спецес, където среща първия си съпруг Панос Харокопос – изключително богат земевладелец, завършил Кеймбридж и женен. Екстравагантната двойка преминава през доста перипетии. Панос се развежда и Мелина казва „да“, но не защото мечтае за попрището на покорна съпруга, а защото под крилото на либерално настроения си съпруг има възможност да направи артистична кариера. Меркури е убедена, че Харокопос ще я остави да се яви на прослушванията в Драматичната школа при Националния театър.
На 16 години тя сключва брак със свободолюбивия Харокопос в Пелопонес. Свидетели са дъщерите на селския поп. После нещата привидно влизат в релси – богато жилище, населявано от екстравагантните приятели на актрисата, театрални репетиции, красив любовник (26-годишният черноборсаджия Алексис). Въпреки опасно спречкване с есесовци в бар, предизвикано от инстинкта за неподчинение на Мелина, животът й по време на фашистката окупация на Гърция тече относително спокойно и охолно.
Настъпва обаче тежък период за нея и семейство Харокопос след края на войната. Алексис се самоубива и бракът й се разклаща. Мелина създава театрална група заедно с първата си любов – Йоргос. Много от изявите й не са на висота – често избухва в спазматичен смях на сцената, претупва спектаклите. Ледовете се разчупват след отличното й превъплъщение в ролята на Бланш от „Трамвай Желание“.
Красив мъж редовно заема по 4 седалки в полупразните зали (една за него, една за чашата узо, една за мезето и една за краката) и се забавлява с артистичните неволи на Мелина. Името му е Пирос Спиромилиос. „Прекарахме заедно седем щастливи години. Той ме направи жена и ме научи какво е наслада“, припомня си актрисата. По думите й, обаче, балканският нрав на чаровния и жизнерадостен Пирос се проявява във вбесяващото схващане, че „макар да обича, мъжът винаги малко презира любовницата си“. В края на краищата, двамата се разделят.
Хубавата гъркиня с бунтовен дух продължава да вдъхновява редица аристократи на перото. Яковос Кампанелис пише за еманципираната си муза пиесата „Стела“, превърната по-късно във филм. За главната роля в него Мелина Меркури е номинирана „за най-добра актриса“ на фестивала в Кан през 1955 г.. За Гърция това е голямо признание. Звездата заминава за френския град с мисълта, че ако не спечели, ще умре. Не печели и докато реве безутешно в един ъгъл, чува утешителните думи на Жул, спечелил наградата за режисура.
Следва още една бъбрива и чаровна среща, вече в Париж, преди Жул да осъзнае, че „се е хванал безвъзвратно на въдицата“. Мелина също е пленена. От този миг нататък, подкрепата и съпричастието бележат целия живот на знаменития творчески и романтичен тандем. Двамата не само правят половин дузина незабравими филми, но и израстват духовно като харизматични публични личности, насърчавайки се взаимно.
Когато Жул Дасен среща Мелина, той вече си е създал име, но си е спечелил и могъщи врагове. Животът му е по-сучен от този на Мелина, но постиженията му в жанра на „черния филм“ са забележителни. Роден е през 1911 година в Мидълтаун, в семейство на руски евреи, емигранти от Одеса и е едно от осемте им деца. След раждането на бъдещия режисьор семейството се премества в нюйоркския район Харлем.
Креативните наклонности на Жул отвеждат в нюйоркската еврейска работническа трупа „АРТЕФ“. Припечелва допълнително и като автор на радиосценарии. През 1940г. Дасен пристига в Лос Анджелис и скоро започва работа в Холивуд. Асистира на Хичкок. Заснема няколко филма, но комерсиалността го отблъсква и той се завръща в Ню Йорк. Там сътрудничи на независими кинокомпании и снима четири култови филми в стил film noir, носещи му известност и финансов успех. Левичарските възгледи на Дасен слагат край на обещаващата му филмова кариера. Обявен за комунист по време на маккартизма в САЩ. Включен е в черния списък на американската кинематография и е принуден да замине за Европа през 1953.
Когато се запознава с Мелина Меркури, Жул Дасен току-що е спечелил наградата за режисура в Кан с филма „Рифифи“(1955). Гъркинята е силно впечатлена. Тя гледа кинолентата многократно, докато я научава почти наизуст. За зла участ, подобно на първия й съпруг, Дасен е женен за цигуларката Беатрис Лонер, има и 3 деца – дъщерите Джули и Рики и сина Жо. Нужни са 10 години, за да официализират връзката си (1966). Десет години, през които се случват куп неща.
Мелина Меркури се снима в главните роли в редица филми на американския режисьор. Между тях са „Федра“, Топкапи“, „Мечта за страст“. Шедьовърът „Никога в неделя“ (1959) носи световна известност на двамата артисти. Жул Дасен е продуцент и (съ)сценарист на повечето свои филми, като дори се снима в някои от тях под псевдонима Перло Вита. В кинолентата „Никога в неделя“ Дасен и Меркури играят главните роли – на проститутката Иллиа и американския турист Хоумър.
През 60-те години заедно с Мелина, новата си съпруга, Дасен се установява в Гърция, но идва военната диктатура и двамата започват да пътуват между САЩ и Франция. Именно тогава актрисата се превръща от модна икона в символ на свободата, заради острите си изказвания срещу режима на генералите. В интервю пред нюйоркско радио актрисата, изпълнена с угризения на съвестта заради приятелите си в Атина, възкликва: „Не ходете в Гърция.
Не подкрепяйте с парите си един терористичен режим.“ Съвсем закономерно, обаче, наред със заплахите, Мелина започва да получава подкрепата на хиляди гръцки емигранти, както и на куп световни интелектуалци. Наричат я „паликари“ ( от гръцки – боец). През юли 1967 г. английски журналист съобщава по телефона на Мелина, че гръцкият министър Патакос я обявява за враг на народа. Имуществото й ще бъде конфискувано, а гръцкото й поданство – отнето. Мелина избухва: „Родена съм гъркиня и ще умра гъркиня, а господин Патакос е роден фашист и ще умре фашист“. Думите й обикалят световните медии и я превръщат в символ на гръцката демокрация.
Дасен подкрепя безусловно склонната си към песимизъм съпруга в последвалите мрачните времена; отрупва я с внимание и обич, вдъхва й кураж. Двамата оцеляват като семейство, въпреки превратностите на съдбата (невъзможността да имат собствени деца, носталгията на Мелина и смъртта на Жо Дасен – син от първия брак на Жул, станал междувременно световно известен певец).
След края на военния режим Жул и Мелина отново се завръщат в Атина. Меркури обикаля родните театрални сцени, става член на парламента, а през 1981 г. – министър на културата на Гърция. След 1980 г., уморен от трудностите по финансирането на некомерсиалното кино, Жул Дасен се фокусира основно върху театрални постановки в Атина. След смъртта на Мелина Меркури през 1994 г. той остава да живее сам в гръцката столица до смъртта си през 2008 г. и основава фондация на името на прочутата си съпруга.
Има доста документални филми за живота на „последната гръцка богиня“, близката приятелка на известни френски интелектуалки, момичето с най-красивите очи в Атина, символа на едно бохемско поколение, първата жена – министър в гръцки кабинет, първата и единствена до този момент гръцка актриса с награда за най-добра женска роля от фестивала в Кан, номинирана също и за „Оскар“.
До момента няма творба, която да разказва със средствата на седмото изкуство за живота на двете забележителни личности, съставляващи динамичното дуо Дасен – Меркури. Осъществяването на подобен проект принадлежи на близкото бъдеще.
Марион Колева
