Книги, филми, анимация, компютърни игри, сериали, играчки, тениски, чаши с герои от „Планетата на маймуните” затрупват планетата на хората. Защо е този интерес към очевидно бутафорните засега, макар и все по-усъвършенстващи се костюми и маски на примати, към „обърнатия свят” на един враждебен, но в същото време „сроден” интелект?
Зад примитивните физиономии и действия на създанията в тази леко изместена вселена се крият съществени и тревожни въпроси за приемането на различните, мястото на расизма и сегрегацията в съвременното общество, мрачните склонности на овластения ум, насилието, диктатурата, робската психика, опазването на природната среда, високомерието и смирението, неспособността ни да съществуваме мирно и съвместно със себеподобните си.
Иронията е, че идеите и артефактите от тази одисея приемат твърде човешката форма на търговски бранд, превръщат се в запазена марка и наливат масло в огъня на реалностите, които първоначално са отразявали критично. Историите на Тарзан, Маугли и други измислени герои се превръщат в „успешен бизнес модел”, имената им – в печеливша търговска марка, а правото да бъдат използвани се урежда чрез договори за франчайзинг.
Същото важи и за „Кинг Конг”. „Конг: Островът на черепа“ е последната (засега) екранизация (2017), посветена на гигантската влюбена маймуна. Наскоро се появи новина за многобройните фенове на дивата горила с нежно сърце, фатално привлечена от амбициозна блондинка. За първи път ще се прави сериал за неразбрания от хората Кинг Конг и неговата руса избраница. Поредицата ще носи почти същото заглавие като последната филмова екранизация: „Кинг Конг: Островът на черепа“.
Целта на създателите е тв сагата да не бъде свързана с филмовата версия, а да интерпретира идеята по нов начин – „съвременно продължение на класиката”, „с мултикултурен състав, воден от жена”. „Сценаристите на проекта са приели в наследство един многообразен свят, който е доставял удоволствие на публиката през годините, и са му дали съвременен живот”, твърдят представители на продуцентските компании, ангажирани с финансирането на сериала.
„Очевидно има дълбок и устойчив интерес към увлекателната история на печалния примат. Надяваме се да представим достойно този разказ за приключения и оцеляване пред младото поколение.”
Огромната маймуна се появява за пръв път на голям екран преди 84 години – през 1933-та, във филма „Кинг Конг” на RKO Studios, едно от петте най-големи студия в златната епоха на Холивуд. Оттогава досега сме имали възможност да я гледаме в осем различни пълнометражни киноленти. Историите за чудовища са сред най-търсените екранни зрелища.
Ето защо „Годзила” също ще се радва на продължение – „Годзила: Царят на чудовищата“ е филм, подготвян да излезе през 2019 г. А какъв по-титаничен и екзотичен сблъсък от гласения за 2020 г. блокбастър, озаглавен „Годзила срещу Конг“. На малък екран също има пресъздаване на сюжетите от „Кинг Конг”, правени са и три анимационни сериала.
Природното създание, останало толкова неразбрано, колкото и Франкенщайн, провокира емоциите на зрителите. Темата за разбунтувалите се примати, очарованието на идеята за възможността да се окажем подвластни на близки до нас, но физически много по-силни и също толкова умни биологични видове, очевидно въздейства върху фантазията на творци и зрители.
Неслучайно тя се разглежда от различни ъгли: от филм на ужаса за уж безмозъчната горила, тласкана от емоции (в оригинала на „Кинг Конг”), през научноизследователския, пропит със симпатия вариант (в превъзходния „Горили в мъглата”), до комедийните „междинни версии” в „Карибски пирати”, сериала „Приятели” или „Мата Космата и бандата на Кратунковците“. Мата оживява на българските телевизионни екрани през 80-те, а маймунските й събратя от другите сериали – малко по-късно.
В „Планетата на маймуните” (1974) приматите не само са се сдобили с висок интелект, чието наличие е спорно при Кинг Конг, но са заели и господстваща позиция на планетата Земя. А това засилва тяхната, меко казано, „нетолерантност” към човешкия род. Може би те помнят склонността на хората да експериментират със себеподобните си и незавидната роля, която са играли в „хуманните опити с животни”.
Как „новият ред” на господстващите маймуни се превръща в проекция на нашето общество с всичките му фобии и комплекси? Това изследват авторите на този американски сериал, излъчван нееднократно и в България.
Предводителят на приматите задълго остава нарицателно за хора с маймунско поведение. В сериала от 1974-та широколикият Рон Харпър и чудесният театрален актьор Джеймс Нотън изпълняват ролите на Алън Вирдън и Питър Бърк, двама астронавти от ХХ век, попаднали в бъдещето през една времева примка. Те откриват, че маймуните са подчинили събратята им и са ги превърнали в роби.
В сериала homo sapiens могат да говорят за разлика от себеподобните им в оригинала. Роди Макдауел играе шимпанзето Гален, което се присъединява към екипа на хората, културистът Бут Колман е орангутанът консул Цезар, а Марк Ленард е горилата генерал Урко. През 1981 г. създателите на поредицата преработват 10 от епизодите в 5 телевизионни филма.
Сериалът не е последната импровизация на тема хора и примати. През 2017 г. излиза „Войната за планетата на маймуните“. В случая оригиналът е романът „Планетата на маймуните”, написан през 1963 г. от френския фантаст Пиер Бул. Въпреки че можеше да бъде пълен провал, в който недодялани маймуни яздят коне и стрелят с картечници, благодарение на опитния режисьор Мат Рийвс филмът се превръща в печеливш блокбастър.
„Планетата на маймуните” затвърждава правилото, че когато с комерсиално кино се заеме майстор, то резултатът може да бъде повече от задоволителен. Защото талантливо пресъздаденото криво огледало на нашата цивилизация, показващо едновременно едно невероятно, но и твърде възможно бъдеще, в което самоуверената гордост на човешката раса я обрича на гибел, съвсем не е маловажно послание.
Марион Колева
