Да играеш, означава често да си сам, но в защитена самота. Харесва ми да мисля, че мога да бъда актриса, оставайки затворена в себе си. Като сестрите Бронте, които са написали най-лудешките истории, без да излизат от дома на своя баща свещеник. Но аз все пак съм далеко от тях. Излизам много често. И няколко пъти съм обиколила света!
Изабел Юпер
Сравняват изражението на лицето й с „дълбока вода, в която може да се гледа непрекъснато“, с бездънна „пропаст, в която човек потъва.“ Някои от нас още помнят първата главна роля на Изабел Юпер във филма „Плетачката на дантели“(1977) – филм, донесъл международна известност на талантливата френска актриса И наградата БАФТА за обещаващ дебют, плюс статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид ди Донатело“. В експерименталната творба на режисьора Клод Горета бъдещата звезда се превъплъщава в сложния образ на срамежлива, изящна фризьорка, влюбена в студент. Различията в социалната среда водят до тяхната трагична раздяла въпреки всеотдайността на героинята. Присъствието на Юпер в този филмов проект още тогава подсказва характера на творческите пристрастия на актрисата. Юпер определено предпочита авторското и авангардно кино пред масовото и развлекателното.
Малцина знаят обаче, че успешната филмова и театрална актриса не е мечтала от дете за сценична и екранна кариера. Изабел е родена през март 1953 г. в семейство на парижки интелектуалци. Баща й е индустриалец, инженер по професия, а съпругата му – учителка по английски език и запалена пианистка. „Баща ми е евреин, а майка ми – католичка. Най-ранният ми спомен е гласът на мама, която ми казва, че отиваме да плуваме в басейн близо до дома ни, което за мен беше нещо като рай. Предполагам, че всяко детство има своите вътрешни вълнения, но моето беше щастливо,“ спомня си Юпер.
Изабел е най-малкото от пет деца (има три сестри и един брат). Всички днес са писатели, университетски преподаватели, режисьори. И разбира се, свирят на пиано. След като завършва гимназията, Юпер е приета във Факултета за православни и източни езици на Версайската консерватория, където се дипломира със специалност „руски език“. Там се пробужда интересът на младата жена към седмото изкуство. Известно време тя споделя апартамент със съименичката си Изабел Аджани. Юпер започва да посещава курсове по актьорско майсторство, а после се записва в Националната консерватория за драматично изкуство. От този период фигурират и първите й участия във второстепенни роли.
„Началото сякаш беше непредвидено. Един приятел на татко съдейства да ме одобрят за второстепенна роля. Но аз не вярвам в случайности. В момента, в който се случва нещо, човек винаги мисли, че това е ненадейно и неочаквано. По-късно обаче разбираме, че не е било случайност. Като младо момиче изпитвах вътре в себе си огромна празнота. Не знаех какво да правя с живота. Нямах цел. Да ставам актриса за мен беше нещо безкрайно чуждо. И въпреки това инстинктивно тръгнах в тази посока. Имах неясното усещане, че тази професия може да ми донесе удовлетворение. Беше предопределение.“
Първите роли на Изаел Юпер са на тийнейджърки, обикновено бунтарки. По-късно актрисата пристъпва към пресъздаването на сложни и нееднозначни образи – на девойка, заболяла от рак („Доктор Франсоаз Гайан“); на доброволно наказваща се, изтерзана преподавателка в консерватория („Пианистката“); на жената, която се прочува с факта, че през 30-те години отравя собствения си баща („Виолет Нозиер“); на класическата Флоберова героиня „Мадам Бовари“. Сред най-интересните героини на Юпер се нареждат Алфонсин Плеси във филма „Истинската история на дамата с камелиите“, както и Мишел от психологическия трилър „Тя“, донесъл на актрисата много нови отличия. В „Тя“ актрисата съумява да пресъздаде перфектно „граничното състояние на жена, превърната от мъжете в живота й в жестока сплав от желание за удоволствие и болка“.
„Като цяло имам малко общи неща с героините, които играя – аз не съм нито певица, нито учителка по философия, нито проститутка, нито съм шеф на студио за видеоигри или жена, реагираща по необичаен начин на изнасилване. При мен идентификацията е нулева! И въпреки това в даден момент се получава сливане между природата ми и същността на другия,“ споделя актрисата.
Режисьорите обожават това „сливане“, „размиването на чертите“, „проникването в аурата“ на образите. Неслучайно Изабел Юпер е любимка на мнозина – зад привидната невзрачност, бледнина, неуловимост и крехкост на чертите й се крие могъществото на един универсален дълбок талант. Тя и до днес остава най-сниманата от чуждестранни режисьори френска актриса. Италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продуценти се надпревярват да я канят.
Юпер е и една от най-награждаваните актриси: сред множеството й призове са две купи „Волпи“ от фестивала във Венеция, две „Златни палми“ от Кан, две награди „Сезар“ (и 14 номинации), „Златен глобус“. През 2005 г. й връчват „Златен лъв“ за цялостно творчество. През 2009 г. получава европейска филмова награда за изключителния си принос в киното, а на Берлинале 2021 е удостоена и с почетна „Златна мечка“ за цялостно творчество. В различни години Юпер е член и председател на журито на фестивала в Кан и се смята за актрисата с най-много филми, номинирани за награди на този фестивал – над 20.
Една от най-характерните черти на Изабел е нейната неизтощима енергичност. И до днес тя обикаля света с театрални спектакли и не спира да се снима. Животът й е пълноценен във всяко отношение. Въпреки работохолизма си актрисата е успяла да роди и отгледа три деца от своя постоянен партньор Роналд Чама, режисьор от ливанско-италиански произход. Двамата живеят заедно от 1982 г., без да имат официално сключен брак. Децата й също се занимават с изкуство. Изабел се е снимала в 5 филма с най-голямата си дъщеря – Лолита, от която вече има и внуче. Притежава кино в Париж, което се управлява от сина й Лоренцо. Най-малкото й дете – Анджело, изучава кино в САЩ.
Марион Колева
Последвайте официалната ни страница във „Фейсбук“
