39-годишната актриса е родена в Лондон, но от 2017 г. е американска гражданка и живее в Лос Анджелис. Алис има хетерохромия, затова лявото й око е синьо, а дясното зелено. Кариерата й започва от ранна детска възраст с изпълнения в училищни постановки.
Първите си роли в театъра получава, докато следва в Оксфорд. Печели популярност с появите си във филмите “Тя не ми е по джоба”, “Мъже в черно” 3, “Пропадане в мрака”, “Преди да тръгнем”, както и с епизодичните си участия в сериалите “Антураж” и “Железният юмрук”. Последното й екранно превъплъщение e на Сюзън Тренчърд в телевизионната поредица “Белгравия“.
Играете една от водещите роли в “Белгравия”. Какви са очакванията ви? Как според вас зрителите ще възприемат сагата?
– Успехът никога не може да бъде предвиден! Епизодите носят духа на времето и се надявам чрез тях почитателите на исторически поредици да предприемат пътуване в миналото, с което да оставят на заден план проблемите и предизвикателствата на пандемията. В момента преминаваме през бурни времена. Събитията са непредвидими и затова зрителите пред малките екрани предпочитат да погледнат назад към една друга епоха и да избягат от действителността.
Създателят на популярната поредица “Имението Даунтън” Джулиан Фелоуз е автор на сценария на “Белгравия”. Има ли сходства между двата сериала?
– Мисля, че сюжетът на “Белгравия” е много по-мрачен. Той разказва за един прикрит скандал в аристократичните кръгове на Лондон от XIX век. Дълго пазената тайна на семейство Тренчърд ще излезе наяве и ще предизвика неочаквани събития.
Ще ни разкажете ли малко повече за героинята си?
– Образът, който пресъздавам в “Белгравия”, е на Сюзън Тренчърд. Тя е противоречива личност и това ми харесва. Омъжена е за син на богат търговец и след низ от проблеми взема някои необясними решения, за да запази брака си. Освен това Сюзън е модерна жена от викторианската епоха и действа смело. Тя и съпругът й Оливър не са успели да заченат дете, което създава напрежение в отношенията им.Оливър е прекалено разглезен и има големи очаквания, но разбира се, животът не е склонен да им отговори. Двамата изповядват прекалено различни житейски философии, които чертаят разделителни линии помежду им. За мен Джулиан Фелоуз е един от най-великите телевизионни сценаристи на нашето време и да изиграя една от неговите героини беше предизвикателство, но и огромна чест.
Няма как да не забележим костюмите на актьорите в “Белгравия”. Трудно ли беше да изиграете Сюзън, облечена в традиционен дамски тоалет от викторианската епоха?
– За жените от екипа не беше никак лесно. Не искам да се оплаквам, дрехите изглеждаха прекрасно, но тази брилянтна визия изискваше много жертви. Костюмите не бяха удобни като съвременните дрехи.
С какви предизвикателства се сблъскахте по време на снимките?
– Много се забавлявах на снимачната площадка на “Белгрейвия”. Заедно с екипа посетихме много красиви места във Великобритания, за да заснемем сцените. Единственият проблем беше, че веднъж снимахме в близост до летище и по средата на някои от дублите над главите ни прелитаха самолети и трябваше да изчакаме да преминат, за да продължим с работния процес.
Дъщеря сте на известни актьори. Предопределена ли бе съдбата ви, или сама взехте решението да се посветите на актьорската професия?
– Родителите ми никога не са правили опити да ми влияят или да определят решенията ми, но съм израснала в семейство на артисти и актьорството е в моята ДНК. През годините опитах да се изявявам и на други поприща, но животът ме теглеше към сцената. Постъпих в Оксфорд с мисълта, че професионалният ми път ще ме отведе другаде, но в крайна сметка се отдадох на актьорската професия. Бях посрещната топло от гилдията в началото на кариера ми и съм благодарна, че получих шанс да докажа своите възможности и талант.
Безпроблемно ли стартира професионалната ви кариера?
– Не бих казала, че всичко премина гладко. Когато бях на 12 години, реших, че искам да се пробвам способностите си на актриса и се явих на кастинг за филма “Тайната градина”. Бях много стресирана преди прослушването. Оттогава нещата станаха малко по-лесни, но и до днес винаги се притеснявам, когато трябва да се появя пред продуценти и режисьори.
Театър, телевизия или кино? Кой жанр най-много ви допада?
– Въпреки че първите ми изяви като актриса са на театралната сцена, в последните години работата ми за телевизионните сериали ми харесва повече. Забавлявам се пред камерата и откакто започнах да се снимам в кино- и телевизионни проекти, любовта ми към театъра остана на заден план. Подозирам, че в бъдеще ще се завърна на сцената, но на този етап съм щастлива от това, което правя.
Коя е мечтаната роля за вас?
– Когато бях 17-годишна, участвах в училищната пиеса “Антоний и Клеопатра”. Тогава се заклех, че един ден ще се превъплътя в образа на египетската кралица. Днес обаче съм наясно, че всяка роля отговаря на настоящия етап от живото ми. Има някакъв необясним синхрон между актьорството и действителния живот. Понякога изживявам една и съща болка и пред камерата, и в реалността. Много често ми се случва, докато играя, да осъзная, че съм имала проблеми подобни на героинята ми.
Отдадена сте на редица благородни каузи. Как разбирате благотворителността?
– Филантропията тепърва ще става все по-важна. Мисля, че ако всеки поеме дори малка роля на благодетел, независимо дали ще купи чаша чай на бездомник, или ще дари пари, ще направи света ни едно много по-добро място за живеене.
С какво се занимавате в свободното си време?
– Почитател съм на различни учения от будизъм до медитация и акупунктура. Всяка едно от тези философски течения ни учи как да изживеем спокойно и пълноценно живота си. Харесвам физическите упражнения, които са нежни към душата и тялото, което не означава, че прекарвам в унес 100% от свободното си време. Напоследък се боря със зависимостта си към компютърния екран и смартфона. Налагам си да чета повече книги. Ядосвам се, когато прекарвам часове в социалните мрежи. Старая да спазвам строга дисциплина и затова най-много ми помага моето куче. Казва се Бъди. Обичам да го разхождам в Холанд парк и Хайд парк, когато съм в Лондон.
Тъгувате ли за Лондон, когато сте в САЩ?
– Определено. Липсват ми образованите и информирани личности, които срещам в родния си град. Също така в Лондон винаги има какво да направиш. Много харесвам река Темза. Обичам да следвам извивките на реката, разхождайки се по брега.
Кой е най-големият ви страх?
– Да не изневеря на себе си.
Кой е най-ранният ви спомен?
– Спомням си как баба ми прави сандвич с банан в кухнята на къщата ни в Западен Лондон. Тогава може би съм била на 2 години. Тогава родителите ми за първи път бяха заминали на почивка без мен. Баба ми се грижеше за мен и когато майка ми и баща ми се завърнаха, като че ли бях пораснала.
На коя личност се възхищавате най-много и защо?
– На Хилъри Клинтън, защото не е лесно да бъдеш тормозен, публично унижен и след което да се изправиш и да продължиш с достойнство напред.
Ако можехте да се върнете назад във времето, къде бихте отишли?
– Трябва ли да се върна? Бих изминала век-два напред, за да видя докъде ще е достигнало човечеството.
Кой е най-трудният момент в живота ви?
– През първата ми година в Оксфорд се включих в отбора по гребане. Занятията започваха в четири часа сутрин и бързо осъзнах, че мястото ми не е сред гребците.
Какво смятате за най-голямото си постижение?
– Отказ от тютюнопушене.
Румяна Тодорова
